20 июл. 2016 г., 17:01

Заместник на надеждата

968 1 9

Обърна се назад смелата надежда

и реши повече да не поглежда,

понеже там беше смърт и разруха,

точно както останалите дочуха.

 

Не бе нужно да опитва отново

да твърди, че всичко ще е готово.

Но все пак ще продължи да шепне

дотогава, докато последно трепне.

 

Нейната стопанка се омаломощи.

Надеждата бе малка, за да я защити.

Както изглежда, докрай ще се бори,

за да види поне широки простори.

 

Получи даже подкрепа от звездите,

от моретата, от полята и горите.

И Луната успя да помогне с милувка.

Заряза веднага всяка преструвка.

 

Събра набързо целия си арсенал

и тръгна към бляна без капитал.

Това пътуване не я разтревожи,

тъй като нещо ново ще предложи.

 

Дори вярата в доброто се събужда,

която от някой факт имаше нужда.

Надеждата с нищо не се съобразява.

Тя тръгна напред, за да покорява.

 

И така, след много опити и провали

Надеждата получи отлични похвали.

Но още не беше готова за смъртта.

Тя просто бе заместена от любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А сърцето ми е докоснато от теб!
  • Не само аз чакам и преди малко го казах.

    "И Луната успя да помогне с милувка.
    Заряза веднага всяка преструвка."

    Пишеш от сърце!
  • Знам, Лили, и съм ти изключително благодарна за това.
    А и не само за това. Ти имаш таланта да изпълваш сърцето ми с топлота! А аз най-егоистично се възползвам от този твой талант, за който съм още по-признателна!
  • Още вчера го прочетох. Днес се връщам...
    Великолепна творба, за финала да не говорим...!
    Знаеш, че с нетърпение, чакам да те прочета.
  • .. и ме зарадва.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...