Jul 20, 2016, 5:01 PM

Заместник на надеждата

963 1 9

Обърна се назад смелата надежда

и реши повече да не поглежда,

понеже там беше смърт и разруха,

точно както останалите дочуха.

 

Не бе нужно да опитва отново

да твърди, че всичко ще е готово.

Но все пак ще продължи да шепне

дотогава, докато последно трепне.

 

Нейната стопанка се омаломощи.

Надеждата бе малка, за да я защити.

Както изглежда, докрай ще се бори,

за да види поне широки простори.

 

Получи даже подкрепа от звездите,

от моретата, от полята и горите.

И Луната успя да помогне с милувка.

Заряза веднага всяка преструвка.

 

Събра набързо целия си арсенал

и тръгна към бляна без капитал.

Това пътуване не я разтревожи,

тъй като нещо ново ще предложи.

 

Дори вярата в доброто се събужда,

която от някой факт имаше нужда.

Надеждата с нищо не се съобразява.

Тя тръгна напред, за да покорява.

 

И така, след много опити и провали

Надеждата получи отлични похвали.

Но още не беше готова за смъртта.

Тя просто бе заместена от любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биби All rights reserved.

Comments

Comments

  • А сърцето ми е докоснато от теб!
  • Не само аз чакам и преди малко го казах.

    "И Луната успя да помогне с милувка.
    Заряза веднага всяка преструвка."

    Пишеш от сърце!
  • Знам, Лили, и съм ти изключително благодарна за това.
    А и не само за това. Ти имаш таланта да изпълваш сърцето ми с топлота! А аз най-егоистично се възползвам от този твой талант, за който съм още по-признателна!
  • Още вчера го прочетох. Днес се връщам...
    Великолепна творба, за финала да не говорим...!
    Знаеш, че с нетърпение, чакам да те прочета.
  • .. и ме зарадва.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...