24 mar 2024, 7:37

Замесване на Божи хляб

  Poesía
383 0 5

ЗАМЕСВАНЕ НА БОЖИ ХЛЯБ

Понякога се питам, щом разсъмне,
напразно ли сълзата е пролята?
Но с всяко утро зная, че покълва
поезия – магия на душата.

Надеждата за обич ме провожда –
светът да грейне, в светлина окъпан.
Това навярно са вселенски дрожди –
маята за неравните ми стъпки.

Аз знам как хлябът зрее – търпеливо,
а в мен вулкан от образи изригва.
Това е смисълът да бъда жива –
да разгадая притчи и енигми.

Да споделя наученото с всеки –
как в тъмното щурчето смело свири
и разчертава лунните пътеки.
А стъпките ми да оставят дири.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...