Замесване на Божи хляб
ЗАМЕСВАНЕ НА БОЖИ ХЛЯБ
Понякога се питам, щом разсъмне,
напразно ли сълзата е пролята?
Но с всяко утро зная, че покълва
поезия – магия на душата.
Надеждата за обич ме провожда –
светът да грейне, в светлина окъпан.
Това навярно са вселенски дрожди –
маята за неравните ми стъпки.
Аз знам как хлябът зрее – търпеливо,
а в мен вулкан от образи изригва.
Това е смисълът да бъда жива –
да разгадая притчи и енигми.
Да споделя наученото с всеки –
как в тъмното щурчето смело свири
и разчертава лунните пътеки.
А стъпките ми да оставят дири.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
