23 jul 2007, 16:36

ЗАМИНА

  Poesía
716 0 4
 

          ЗАМИНА


Замина. Аз не казах: "Остани!".

Но всичко в мен крещеше тази дума.

Боли ужасно! Следващите дни

вселени ще изправят помежду ни.


Напред те чакат хиляди лица

с усмивки морски и коварства скрити.

Но щом потърсиш техните сърца,

ще чуваш моето сърце разбито.


Когато вечер сините вълни

със ласки спрат на плажа укротени,

за мойте топли длани си спомни -

ще потъгуваш мъничко за мене.


След бурна нощ, когато в ранен час

с поредната русалка се събудиш,

забравил колко те обичам аз,

ще мислиш ли за своята заблуда?


Не можех да ти кажа "Остани!".

Но чуеш ли, че някой плаче в  мрака,

на следващата сутрин се върни!

Все още ще съм тук!
                                   И ще те чакам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...