ЗАМИНА
ЗАМИНА
Замина. Аз не казах: "Остани!".
Но всичко в мен крещеше тази дума.
Боли ужасно! Следващите дни
вселени ще изправят помежду ни.
Напред те чакат хиляди лица
с усмивки морски и коварства скрити.
Но щом потърсиш техните сърца,
ще чуваш моето сърце разбито.
Когато вечер сините вълни
със ласки спрат на плажа укротени,
за мойте топли длани си спомни -
ще потъгуваш мъничко за мене.
След бурна нощ, когато в ранен час
с поредната русалка се събудиш,
забравил колко те обичам аз,
ще мислиш ли за своята заблуда?
Не можех да ти кажа "Остани!".
Но чуеш ли, че някой плаче в мрака,
на следващата сутрин се върни!
Все още ще съм тук!
И ще те чакам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
