23 июл. 2007 г., 16:36

ЗАМИНА 

  Поэзия
498 0 4
 

          ЗАМИНА


Замина. Аз не казах: "Остани!".

Но всичко в мен крещеше тази дума.

Боли ужасно! Следващите дни

вселени ще изправят помежду ни.


Напред те чакат хиляди лица

с усмивки морски и коварства скрити.

Но щом потърсиш техните сърца,

ще чуваш моето сърце разбито.


Когато вечер сините вълни

със ласки спрат на плажа укротени,

за мойте топли длани си спомни -

ще потъгуваш мъничко за мене.


След бурна нощ, когато в ранен час

с поредната русалка се събудиш,

забравил колко те обичам аз,

ще мислиш ли за своята заблуда?


Не можех да ти кажа "Остани!".

Но чуеш ли, че някой плаче в  мрака,

на следващата сутрин се върни!

Все още ще съм тук!
                                   И ще те чакам!

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??