Замина си тате

9 jun 2010, 21:59

Poesía » Otra

479 0 1

Замина си тате и четири лета

танцът на ягодов цвят ме люлее.

Замина си тате, с онемяла душа,

а често го чувах да пее!

Но въпреки своята, трудната дан,

в пътища бягахме нови.

Романтика… спомени и светлият блян,

заченат със здрави основи.

Приятел ни беше - и още какъв!

А щастието в крехко стъкло се окъпа,

парченцата пареха, някак до кръв,

поглеждам ти снимката скъпа.

Без думи, без плач и без вопли,

и мама сега побелява.

Раздава се още и още ни топли,

макар и да вдигаме врява.

С жени, и то четири, нима му бе лесно,

но тъй и съпругът се справя,

във властния свят, в който по-честно

Душата му с човечна любов се възправя!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.