Замина си тате
Замина си тате и четири лета
танцът на ягодов цвят ме люлее.
Замина си тате, с онемяла душа,
а често го чувах да пее!
Но въпреки своята, трудната дан,
в пътища бягахме нови.
Романтика… спомени и светлият блян,
заченат със здрави основи.
Приятел ни беше - и още какъв!
А щастието в крехко стъкло се окъпа,
парченцата пареха, някак до кръв,
поглеждам ти снимката скъпа.
Без думи, без плач и без вопли,
и мама сега побелява.
Раздава се още и още ни топли,
макар и да вдигаме врява.
С жени, и то четири, нима му бе лесно,
но тъй и съпругът се справя,
във властния свят, в който по-честно
Душата му с човечна любов се възправя!
© Мери Попинз All rights reserved.
