23 jun 2007, 1:21

Заминаване

  Poesía
899 0 0
                                                                На Наталия

Помниш ли как носеше чашите
на хората, седнали да пият кафе?
Как идвахме с другите приятелки
да видим как си - дали си добре?

В кафе "Флорида" ходеха всякакви -
млади и стари, майки с деца, жени и мъже.
Сега ти заминаваш в далечната Флорида,
сега трябва някой на теб да сервира кафе.

Ще прелетиш в различни посоки,
ще посетиш различни земи.
Но мечтите ти колкото и да са високи
преследвай ги и ги осъществи.

Запомни, че колкото и да ти е трудно,
колкото и да те боли
винаги ще има някой,
който да те подкрепи.

На добър час ти желая,
скъпа моя Приятелко!
Не забравяй за мен дори да си на Света в края,
защото знам, че ще се срещнем някой ден!

03.08.2005 г.
                                                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Аргирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...