23.06.2007 г., 1:21

Заминаване

897 0 0
                                                                На Наталия

Помниш ли как носеше чашите
на хората, седнали да пият кафе?
Как идвахме с другите приятелки
да видим как си - дали си добре?

В кафе "Флорида" ходеха всякакви -
млади и стари, майки с деца, жени и мъже.
Сега ти заминаваш в далечната Флорида,
сега трябва някой на теб да сервира кафе.

Ще прелетиш в различни посоки,
ще посетиш различни земи.
Но мечтите ти колкото и да са високи
преследвай ги и ги осъществи.

Запомни, че колкото и да ти е трудно,
колкото и да те боли
винаги ще има някой,
който да те подкрепи.

На добър час ти желая,
скъпа моя Приятелко!
Не забравяй за мен дори да си на Света в края,
защото знам, че ще се срещнем някой ден!

03.08.2005 г.
                                                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Аргирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...