Jun 23, 2007, 1:21 AM

Заминаване

  Poetry
904 0 0
                                                                На Наталия

Помниш ли как носеше чашите
на хората, седнали да пият кафе?
Как идвахме с другите приятелки
да видим как си - дали си добре?

В кафе "Флорида" ходеха всякакви -
млади и стари, майки с деца, жени и мъже.
Сега ти заминаваш в далечната Флорида,
сега трябва някой на теб да сервира кафе.

Ще прелетиш в различни посоки,
ще посетиш различни земи.
Но мечтите ти колкото и да са високи
преследвай ги и ги осъществи.

Запомни, че колкото и да ти е трудно,
колкото и да те боли
винаги ще има някой,
който да те подкрепи.

На добър час ти желая,
скъпа моя Приятелко!
Не забравяй за мен дори да си на Света в края,
защото знам, че ще се срещнем някой ден!

03.08.2005 г.
                                                              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Аргирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....