helpmepaintthestars (Слънчоглед) helpmepaintthestars (Слънчоглед)
18 103
8 jun 2016, 22:37

Замислих се...

  Poesía
554 3 8

Всяко хубаво нещо

съдържа в себе си зло,

което създават пръстите 

на мислите ми

с помощта на мастилото, 

което от очите ми се лее.

 

Ала щом погледна небето,

забележа звездите,

щом се загледам в листото

на вече остарялото дръвче,

щом видя да прехвърчат снежинки,

да кацат с лекота на пеперуда

върху носът ми сякаш

е връх на планина...

щом усетя силната ръка

на тъй нечестната съдба

да ме дърпа напред веднъж

вместо назад да ме бута...!

значи все още ме има...и дишам

значи ще тържествувам!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0