Всяко хубаво нещо
съдържа в себе си зло,
което създават пръстите
на мислите ми
с помощта на мастилото,
което от очите ми се лее.
Ала щом погледна небето,
забележа звездите,
щом се загледам в листото
на вече остарялото дръвче,
щом видя да прехвърчат снежинки,
да кацат с лекота на пеперуда
върху носът ми сякаш
е връх на планина...
щом усетя силната ръка
на тъй нечестната съдба
да ме дърпа напред веднъж
вместо назад да ме бута...!
значи все още ме има...и дишам
значи ще тържествувам!
© Слънчоглед Todos los derechos reservados