8 июн. 2016 г., 22:37

Замислих се... 

  Поэзия
5.0 / 7
420 3 8
Всяко хубаво нещо
съдържа в себе си зло,
което създават пръстите
на мислите ми
с помощта на мастилото,
което от очите ми се лее.
Ала щом погледна небето,
забележа звездите,
щом се загледам в листото
на вече остарялото дръвче,
щом видя да прехвърчат снежинки,
да кацат с лекота на пеперуда ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчоглед Все права защищены

Предложения
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »