Замислих се...
Всяко хубаво нещо
съдържа в себе си зло,
което създават пръстите
на мислите ми
с помощта на мастилото,
което от очите ми се лее.
Ала щом погледна небето,
забележа звездите,
щом се загледам в листото
на вече остарялото дръвче,
щом видя да прехвърчат снежинки,
да кацат с лекота на пеперуда
върху носът ми сякаш
е връх на планина...
щом усетя силната ръка
на тъй нечестната съдба
да ме дърпа напред веднъж
вместо назад да ме бута...!
значи все още ме има...и дишам
значи ще тържествувам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
