helpmepaintthestars (Слънчоглед) helpmepaintthestars (Слънчоглед)
18 103
Jun 8, 2016, 10:37 PM

Замислих се...

  Poetry
550 3 8

Всяко хубаво нещо

съдържа в себе си зло,

което създават пръстите 

на мислите ми

с помощта на мастилото, 

което от очите ми се лее.

 

Ала щом погледна небето,

забележа звездите,

щом се загледам в листото

на вече остарялото дръвче,

щом видя да прехвърчат снежинки,

да кацат с лекота на пеперуда

върху носът ми сякаш

е връх на планина...

щом усетя силната ръка

на тъй нечестната съдба

да ме дърпа напред веднъж

вместо назад да ме бута...!

значи все още ме има...и дишам

значи ще тържествувам!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчоглед All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0