Замлъкнали китари

Comentarios

• 

  ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

  Благодаря на всички за добрите думи и за забележките. Който обича звъна на китара,обича красивото, нежното и откровено докосващо душата чувство.
  Всъщност Весето го е изразила по-добре с нейния стих.
  Анета, благодаря ти за забележката. Действително посочения ред беше тромав. Ако и корекцията не ти харесва, не се стеснявай, кажи откровеното си мнение, което за разлика от други ще приема като приялски подадена ръка - бъди сигурна.
  Руми, Руми, ако беше някой, който не е разбрал начина ти на изразяване, като нищо би "прозрял" нотка на "заяждане", а всъщност в твоя коментар, поне аз, не виждам подобно нещо. Та:
  1. Стихотворението е написано в чист класически стих, при който няма начин да излезеш от безкомпромисните му правила.
  2. Стихотворната стъпка в цялото стихотвоение, без нито едно изключение е амфибрахий, така че за нарушаване на ритмиката не би трябвало да се говори.
  3. Римите: Когато стиха е в чисто класически, а не в "псевдокласически" стил, римите също са категорично задължителни, при това трябва да са ясни,а не загатнати или оставени "за подразбиране".Просто такива са каноните, а щом си ги приел трябва и да ги спазваш.
  И точно това е една от основните причини когато абсолютното спазване на вичики тези "пранги": брой на срички, стихотворна стъпка, неизменна за цялото произведение и особено задължителните рими,нерядко водят до създаването на смислово осъкатени стихове, даже до структори, при които независимо, че са спазени и най-дребните изисквания и дори на пръв поглед да "блестят" са почти кухи, защото са използвани неподходящи думи, "нагодени" рими и т.н., което, независиво от гладкия изговор, довежда до нарушаване на логически връзки,подмяна на част от сюжета,а оттам и до деформиране на замисленото послание.
  Така че, писането на подобни стихове е извънредно голямо предизвикателство. Е, както съм писал и друг път, аз го приех. Не защото съм убеден, че ще напиша шадьоври, а за самото предизвикателство.
  Руми, сега аз имам към теб не забележка, а молба:Когато искаш добронамерено да помогнеш на някого да коригира допуснати слабости, не бива да се ограничаваш само с:"на места нещо римата, а? Май-май..." Няма "май-май..", а трябва да бъде: "например еди къде си, еди какво си", както направи Анета. Иначе с какво ми помагаш? Варианта, който ти виждаш може и да е гениален, но ако аз не съм го прозрял, а и ти не ми помагаш да го видя и разбера, тогава няма да има никакъв "ефект" и стиха ще си остане със същия "дефект". Пак рима!!!
  
  

  2010-12-12T18:02:27+02:00
• 

  boromir (Боромир)

  Оххх.. приятелю... във всеки ъгъл на дома на всеки поет има по една китара... но те не издържат да стоят все без струни! Току ги опънем и засвирим отново! То туй магия бе! Поздрав!

  2010-12-12T13:24:28+02:00
• 

  yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

  БЛАГОДАРЯ НА СТАРАТА КИТАРА
  
  Понякога, във нощи летни,
  когато думите мълчат,
  съдбата ми наивна и нелепа
  безсъниците пак крадат.
  
  Прегръщам старата китара
  и струните й тънки галя с длан,
  а в нейната мелодия се утаява
  на пролетта най-тъничкия скреж.
  
  Така дълбоко с нея свързан е
  на младостта възторжения хоризонт.
  Свидетелко, на бурните ми радости,
  сега звучиш със най-минорната тъга.
  
  Сърцето търси пак следи под брястове,
  където с думите летях
  и срещах често Красотата,
  родена от лъчите на зора.
  
  Самият аз отново съм момчето,
  което разговаря с нощни птици
  и в мен възражда се мечтата
  душата си да изравня със хоризонта.
  
  Надежда трябва ми отново смела
  с ръка да стигна облачни дантели
  и даже насаме със думите
  да бъда себе си отново.
  
  Благодаря на старата китара ...
  
  Владислав ЕВСЕЕВ
  
  (Превод от руски - Весела ЙОСИФОВА)
  

  2010-12-12T10:52:47+02:00
• 

  stenli499 (Станислава)

  ИЦЕ,отлично дълбаеш в сърцата и с поезията си,но звук от китара за фон-какво по-хубаво...
  Бързо ги настройвай!Поздрав!

  2010-12-12T09:36:44+02:00
• 

  aborigen (Борко Бърборко)

  !

  2010-12-12T09:18:25+02:00