Замлъкнали китари
ЗАМЛЪКНАЛИ КИТАРИ
Когато погледна към ъгъла виждам
китарите прашни със скъсани струни.
Пристига тъгата и в нея зазиждам
китара и... спомен за морските буни.
Ех, вие любими и нежни китари,
навярно си мислите, че съм отдавна
забравил и вас, а и песните стари.
Не съм, но... ръката ми вече е бавна.
На колко девойки дълбахме в сърцата
в тракийските нощи под блясъка лунен.
Но свърши се раят, изчезна мечтата,
остана копнежът със трепет бездумен.
Не мога със мисли, живота прозрели,
да карам душите ви волно да пеят
и вашите нежни, приканващи трели,
сред чувства човешки безспир да се реят.
Да мога, опънал бих чудните струни
на спомени скъпи от млади години.
Със своята нежност звукът да разбуни
и чувства от срещи във градски градини.
Сега си стоите във ъгъла неми
и сякаш ме гледате с упрек заслужен.
Сълзите горчиви и много големи,
се стичат надолу във ручей ненужен.
© Христо Запрянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Оххх.. приятелю... във всеки ъгъл на дома на всеки поет има по една китара... но те не издържат да стоят все без струни! Току ги опънем и засвирим отново!
То туй магия бе! Поздрав! -
БЛАГОДАРЯ НА СТАРАТА КИТАРА
Понякога, във нощи летни,
когато думите мълчат,
съдбата ми наивна и нелепа
безсъниците пак крадат.
Прегръщам старата китара
и струните й тънки галя с длан,
а в нейната мелодия се утаява
на пролетта най-тъничкия скреж.
Така дълбоко с нея свързан е
на младостта възторжения хоризонт.
Свидетелко, на бурните ми радости,
сега звучиш със най-минорната тъга.
Сърцето търси пак следи под брястове,
където с думите летях
и срещах често Красотата,
родена от лъчите на зора.
Самият аз отново съм момчето,
което разговаря с нощни птици
и в мен възражда се мечтата
душата си да изравня със хоризонта.
Надежда трябва ми отново смела
с ръка да стигна облачни дантели
и даже насаме със думите
да бъда себе си отново.
Благодаря на старата китара ...
Владислав ЕВСЕЕВ
(Превод от руски - Весела ЙОСИФОВА) -
ИЦЕ,отлично дълбаеш в сърцата и с поезията си,но звук от китара за фон-какво по-хубаво...
Бързо ги настройвай!Поздрав! -
!
-
Еех, къде ме върна...
Не мога да не съм там, където има китари, па макар и замлъкнали
Носталгично и много хубаво!
п.п. 3-ти куплет
2-ри ред
ритъма може да е по добър.
-
!!!Вглеждането в себе си води до преосмисляне и преструктуриране...!!! Не бива и всичко, което е оцветено в червено, за нас да е невидимо...!!!
"Сега си стоите във ъгъла неми
и сякаш ме гледате с упрек заслужен.
Сълзите горчиви и много големи,
се стичат надолу във ручей ненужен."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Всъщност Весето го е изразила по-добре с нейния стих.
Анета, благодаря ти за забележката. Действително посочения ред беше тромав. Ако и корекцията не ти харесва, не се стеснявай, кажи откровеното си мнение, което за разлика от други ще приема като приялски подадена ръка - бъди сигурна.
Руми, Руми, ако беше някой, който не е разбрал начина ти на изразяване, като нищо би "прозрял" нотка на "заяждане", а всъщност в твоя коментар, поне аз, не виждам подобно нещо. Та:
1. Стихотворението е написано в чист класически стих, при който няма начин да излезеш от безкомпромисните му правила.
2. Стихотворната стъпка в цялото стихотвоение, без нито едно изключение е амфибрахий, така че за нарушаване на ритмиката не би трябвало да се говори.
3. Римите: Когато стиха е в чисто класически, а не в "псевдокласически" стил, римите също са категорично задължителни, при това трябва да са ясни,а не загатнати или оставени "за подразбиране".Просто такива са каноните, а щом си ги приел трябва и да ги спазваш.
И точно това е една от основните причини когато абсолютното спазване на вичики тези "пранги": брой на срички, стихотворна стъпка, неизменна за цялото произведение и особено задължителните рими,нерядко водят до създаването на смислово осъкатени стихове, даже до структори, при които независимо, че са спазени и най-дребните изисквания и дори на пръв поглед да "блестят" са почти кухи, защото са използвани неподходящи думи, "нагодени" рими и т.н., което, независиво от гладкия изговор, довежда до нарушаване на логически връзки,подмяна на част от сюжета,а оттам и до деформиране на замисленото послание.
Така че, писането на подобни стихове е извънредно голямо предизвикателство. Е, както съм писал и друг път, аз го приех. Не защото съм убеден, че ще напиша шадьоври, а за самото предизвикателство.
Руми, сега аз имам към теб не забележка, а молба:Когато искаш добронамерено да помогнеш на някого да коригира допуснати слабости, не бива да се ограничаваш само с:"на места нещо римата, а? Май-май..." Няма "май-май..", а трябва да бъде: "например еди къде си, еди какво си", както направи Анета. Иначе с какво ми помагаш? Варианта, който ти виждаш може и да е гениален, но ако аз не съм го прозрял, а и ти не ми помагаш да го видя и разбера, тогава няма да има никакъв "ефект" и стиха ще си остане със същия "дефект". Пак рима!!!