18 oct 2008, 13:46

Замък от илюзии...

  Poesía
916 0 12

 

Замък от илюзии,
къщичка от спомени.
Между тях душата ми
все си е бездомна.

Все лекувам Пътя –
да не би да свърши.
Длъжна съм да помня.
Да мечтая – също.

Замъци се срутват,
Къщите изгарят.
Орис – да живея
все насред пожари.

Да започвам с края
крайното начало.
Може би е вечност
времето ми спряло.

Сигурно е обич
все да съм бездомна,
докато успея
Пътя да запомня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Радоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...