18 oct 2008, 13:46

Замък от илюзии...

  Poesía
915 0 12

 

Замък от илюзии,
къщичка от спомени.
Между тях душата ми
все си е бездомна.

Все лекувам Пътя –
да не би да свърши.
Длъжна съм да помня.
Да мечтая – също.

Замъци се срутват,
Къщите изгарят.
Орис – да живея
все насред пожари.

Да започвам с края
крайното начало.
Може би е вечност
времето ми спряло.

Сигурно е обич
все да съм бездомна,
докато успея
Пътя да запомня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Радоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....