Замък от илюзии...
Замък от илюзии,
къщичка от спомени.
Между тях душата ми
все си е бездомна.
Все лекувам Пътя –
да не би да свърши.
Длъжна съм да помня.
Да мечтая – също.
Замъци се срутват,
Къщите изгарят.
Орис – да живея
все насред пожари.
Да започвам с края
крайното начало.
Може би е вечност
времето ми спряло.
Сигурно е обич
все да съм бездомна,
докато успея
Пътя да запомня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Радоева Всички права запазени
