Замък от илюзии,
къщичка от спомени.
Между тях душата ми
все си е бездомна.
Все лекувам Пътя –
да не би да свърши.
Длъжна съм да помня.
Да мечтая – също.
Замъци се срутват,
Къщите изгарят.
Орис – да живея
все насред пожари.
Да започвам с края
крайното начало.
Може би е вечност
времето ми спряло.
Сигурно е обич
все да съм бездомна,
докато успея
Пътя да запомня.
© Лили Радоева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
