9 mar 2018, 7:59

Заник

  Poesía » Otra
642 0 0

Залезе преклона пред родните слова,

и ти се скри, достойна смърт.

И в заник идва светла пролетта,

а българите кършат се кат’ прът.

 

Героите наши на смъртен одър -

О, Българийо - те крещяха,

а срещу българина българите 

не руптяха.

 

Какво създаде ти, време ново,

племе на промяна, политическа реформа?

Без родно слово и съзнание, забравиха се, свое, чуждо,

де лежи закон, народна норма.

 

Но тя, надеждно, възрожденски там

блещука късно вечер,

що душата български светува,

а не що кракът се български чувствува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...