Заник

Залезе преклона пред родните слова,

и ти се скри, достойна смърт.

И в заник идва светла пролетта,

а българите кършат се кат’ прът.

Героите наши на смъртен одър -

О, Българийо - те крещяха,

а срещу българина българите 

не руптяха.

Какво създаде ти, време ново,

племе на промяна, политическа реформа?

Без родно слово и съзнание, забравиха се, свое, чуждо,

де лежи закон, народна норма.

Но тя, надеждно, възрожденски там

блещука късно вечер,

що душата български светува,

а не що кракът се български чувствува.