Залезе преклона пред родните слова,
и ти се скри, достойна смърт.
И в заник идва светла пролетта,
а българите кършат се кат’ прът.
Героите наши на смъртен одър -
О, Българийо - те крещяха,
а срещу българина българите
не руптяха.
Какво създаде ти, време ново,
племе на промяна, политическа реформа?
Без родно слово и съзнание, забравиха се, свое, чуждо,
де лежи закон, народна норма.
Но тя, надеждно, възрожденски там
блещука късно вечер,
що душата български светува,
а не що кракът се български чувствува.
© Николай Симеонов Все права защищены