9 мар. 2018 г., 07:59

Заник

640 0 0

Залезе преклона пред родните слова,

и ти се скри, достойна смърт.

И в заник идва светла пролетта,

а българите кършат се кат’ прът.

 

Героите наши на смъртен одър -

О, Българийо - те крещяха,

а срещу българина българите 

не руптяха.

 

Какво създаде ти, време ново,

племе на промяна, политическа реформа?

Без родно слово и съзнание, забравиха се, свое, чуждо,

де лежи закон, народна норма.

 

Но тя, надеждно, възрожденски там

блещука късно вечер,

що душата български светува,

а не що кракът се български чувствува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Симеонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...