тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
4 feb 2009, 9:45

Запалена дъга

689 0 10

                                                                  ... защото всеки носи в себе си

                                                                  искрата на щастието...

                                                                  Из "Приказки за деца и възрастни"

                                                                   от Даниела Фишерова

Имало едно време...

По човешки грейнала цветна дъга,

всеки запалвал от нея своя искра.

От седемцветната й красота

прииждали радост и надежда една.

Но минало време...

И мракът превзел радостта...

Огъня на щастието затрил по света...

Настъпили лоши времена...

И хората потърсили феята добра...

Ще дойде светло време...

Но... съхранете последната искра,

прикрита у някого от вас!

Ако човека не оставяте никога в беда,

ще гори  завинаги щастливата дъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    Права си (прав си) Идеми - и моят съпруг е на това мнение... за прозата...
    Благодаря ви - че не ме отказвате от писането!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Мъдро и красиво!
    Поздрав, Мариола!
  • ПРИМАВЕРА (Татяна)
    ПРИМАВЕРА (Татяна)
    Приказно е на твоята страничка, Мариолче! Искрата съществува във всички! Всеки сам е отговорен за своята, дали ше я поддържа в буен огън или ще я държи да тлее под пепелта.
  • madlen_kozhuharova (Мадлен)
    madlen_kozhuharova (Мадлен)
    Силен стих, приканващ към доброта! Поздрави!
  • wind2008 (Владимир)
    wind2008 (Владимир)
    Да разровим сърцата...от някое ще изскочи искра! Сърдечни поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9