Запалена дъга

Поезия » Философска

685 0 10

... защото всеки носи в себе си

искрата на щастието...

Из "Приказки за деца и възрастни"

от Даниела Фишерова

Имало едно време...

По човешки грейнала цветна дъга,

всеки запалвал от нея своя искра.

От седемцветната й красота

прииждали радост и надежда една.

Но минало време...

И мракът превзел радостта...

Огъня на щастието затрил по света...

Настъпили лоши времена...

И хората потърсили феята добра...

Ще дойде светло време...

Но... съхранете последната искра,

прикрита у някого от вас!

Ако човека не оставяте никога в беда,

ще гори завинаги щастливата дъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

тюркоаз (Мариола Томова)

Права си (прав си) Идеми - и моят съпруг е на това мнение... за прозата...
Благодаря ви - че не ме отказвате от писането!

2009-02-05T08:41:19+02:00
voda (Елица Ангелова)

Мъдро и красиво!
Поздрав, Мариола!

2009-02-04T22:50:39+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Приказно е на твоята страничка, Мариолче! Искрата съществува във всички! Всеки сам е отговорен за своята, дали ше я поддържа в буен огън или ще я държи да тлее под пепелта.

2009-02-04T14:53:34+02:00
madlen_kozhuharova (Мадлен)

Силен стих, приканващ към доброта! Поздрави!

2009-02-04T14:27:41+02:00
wind2008 (Владимир)

Да разровим сърцата...от някое ще изскочи искра! Сърдечни поздрави!

2009-02-04T14:25:58+02:00