4.02.2009 г., 9:45 ч.

Запалена дъга 

  Поезия » Философска
509 0 10

                                                                  ... защото всеки носи в себе си

                                                                  искрата на щастието...

                                                                  Из "Приказки за деца и възрастни"

                                                                   от Даниела Фишерова

Имало едно време...

По човешки грейнала цветна дъга,

всеки запалвал от нея своя искра.

От седемцветната й красота

прииждали радост и надежда една.

Но минало време...

И мракът превзел радостта...

Огъня на щастието затрил по света...

Настъпили лоши времена...

И хората потърсили феята добра...

Ще дойде светло време...

Но... съхранете последната искра,

прикрита у някого от вас!

Ако човека не оставяте никога в беда,

ще гори  завинаги щастливата дъга!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Права си (прав си) Идеми - и моят съпруг е на това мнение... за прозата...
    Благодаря ви - че не ме отказвате от писането!
  • Мъдро и красиво!
    Поздрав, Мариола!
  • Приказно е на твоята страничка, Мариолче! Искрата съществува във всички! Всеки сам е отговорен за своята, дали ше я поддържа в буен огън или ще я държи да тлее под пепелта.
  • Силен стих, приканващ към доброта! Поздрави!
  • Да разровим сърцата...от някое ще изскочи искра! Сърдечни поздрави!
  • "Но...съхранете последната искра,
    прикрита във някого от вас!"
    Харесах!
    Сърдечно!
  • Ще дойде... !!!
    Поздравления, Мариола!!!
  • Обичам приказки.Прекрасно казано Мариолче!
    Поздрави и прегръдки!
  • Често феята е в друго царство...
    Поздрави за удоволствието от прочита!
  • Пишеш прекрасно и затова те обичам!
    Поздрав, Мариолке!
Предложения
: ??:??