тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Feb 4, 2009, 9:45 AM

Запалена дъга

686 0 10

                                                                  ... защото всеки носи в себе си

                                                                  искрата на щастието...

                                                                  Из "Приказки за деца и възрастни"

                                                                   от Даниела Фишерова

Имало едно време...

По човешки грейнала цветна дъга,

всеки запалвал от нея своя искра.

От седемцветната й красота

прииждали радост и надежда една.

Но минало време...

И мракът превзел радостта...

Огъня на щастието затрил по света...

Настъпили лоши времена...

И хората потърсили феята добра...

Ще дойде светло време...

Но... съхранете последната искра,

прикрита у някого от вас!

Ако човека не оставяте никога в беда,

ще гори  завинаги щастливата дъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    Права си (прав си) Идеми - и моят съпруг е на това мнение... за прозата...
    Благодаря ви - че не ме отказвате от писането!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Мъдро и красиво!
    Поздрав, Мариола!
  • ПРИМАВЕРА (Татяна)
    ПРИМАВЕРА (Татяна)
    Приказно е на твоята страничка, Мариолче! Искрата съществува във всички! Всеки сам е отговорен за своята, дали ше я поддържа в буен огън или ще я държи да тлее под пепелта.
  • madlen_kozhuharova (Мадлен)
    madlen_kozhuharova (Мадлен)
    Силен стих, приканващ към доброта! Поздрави!
  • wind2008 (Владимир)
    wind2008 (Владимир)
    Да разровим сърцата...от някое ще изскочи искра! Сърдечни поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0