Запаси
Запаси
Когато съм без теб, е зима.
Като врабченце съм се свила,
уплашено и уязвимо,
и във надежда- прислонила.
И, запасена със търпение,
цигари, хапчета, кафета,
те виждам като привидение-
очите и ръцете, двете.
Аз съм се вкопчила във тях.
Не мръдвам, да не се изплъзна.
До мене стой. Че ме е страх,
от самота да не замръзна.
Не ги изпускай. Ще треперя.
Прашинка от очите бърша.
Опитвам се да те намеря.
Дано запасите не свърша...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
