Запаси
Когато съм без теб, е зима.
Като врабченце съм се свила,
уплашено и уязвимо,
и във надежда- прислонила.
И, запасена със търпение,
цигари, хапчета, кафета,
те виждам като привидение-
очите и ръцете, двете.
Аз съм се вкопчила във тях.
Не мръдвам, да не се изплъзна.
До мене стой. Че ме е страх,
от самота да не замръзна.
Не ги изпускай. Ще треперя.
Прашинка от очите бърша.
Опитвам се да те намеря.
Дано запасите не свърша...
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
