Запаси
Когато съм без теб, е зима.
Като врабченце съм се свила,
уплашено и уязвимо,
и във надежда- прислонила.
И, запасена със търпение,
цигари, хапчета, кафета,
те виждам като привидение-
очите и ръцете, двете.
Аз съм се вкопчила във тях.
Не мръдвам, да не се изплъзна.
До мене стой. Че ме е страх,
от самота да не замръзна.
Не ги изпускай. Ще треперя.
Прашинка от очите бърша.
Опитвам се да те намеря.
Дано запасите не свърша...
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
