4.02.2016 г., 16:01  

Запаси

451 0 2

Запаси

 

Когато съм без теб, е зима.

Като врабченце съм се свила,

уплашено и уязвимо,

и във надежда- прислонила.

 

И, запасена със търпение,

цигари, хапчета, кафета,

те виждам като привидение-

очите и ръцете, двете.

 

Аз съм се вкопчила във тях.

Не мръдвам, да не се изплъзна.

До мене стой. Че ме е страх,

от самота да не замръзна.

 

Не ги изпускай. Ще треперя.

Прашинка от очите бърша.

Опитвам се да те намеря.

Дано запасите не свърша...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително силен рисунък..., - Виждала съм такава картина..., клекнала, с цигара в уста и кафе в ръка, и телефона на ухото - на около хапчета..., нищо друго...
    "Аз съм се вкопчила във тях.
    Не мръдвам, да не се изплъзна.
    До мене стой. Че ме е страх,
    от самота да не замръзна."
  • Дано!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...