7 dic 2006, 6:10

Запазена марка

  Poesía
715 0 8
Запазена марка

Всеки си има
запазена марка –
усмивката.
Тя грее в очите,
озарява лицето,
а след дъжд от сълзи
е слънце, преляло в дъга.
Когато години делят
срещите редки
тя е искрата на топлото,
отприщва потока
от спомени...
Чрез нея говори
гласът ни, отвътре,
когато, познали
зова на сърцата,
срещаме
сродна душа...
Дава живот на
картината,
оцветява гласа ни
и оставя
най-фините
щрихи,
заради които
и след години
обичаме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...