7 dic 2006, 6:10

Запазена марка

  Poesía
711 0 8
Запазена марка

Всеки си има
запазена марка –
усмивката.
Тя грее в очите,
озарява лицето,
а след дъжд от сълзи
е слънце, преляло в дъга.
Когато години делят
срещите редки
тя е искрата на топлото,
отприщва потока
от спомени...
Чрез нея говори
гласът ни, отвътре,
когато, познали
зова на сърцата,
срещаме
сродна душа...
Дава живот на
картината,
оцветява гласа ни
и оставя
най-фините
щрихи,
заради които
и след години
обичаме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...