dolly (Доли) dolly (Доли)
583
Dec 7, 2006, 6:10 AM

Запазена марка

  Poetry
713 0 8
Запазена марка

Всеки си има
запазена марка –
усмивката.
Тя грее в очите,
озарява лицето,
а след дъжд от сълзи
е слънце, преляло в дъга.
Когато години делят
срещите редки
тя е искрата на топлото,
отприщва потока
от спомени...
Чрез нея говори
гласът ни, отвътре,
когато, познали
зова на сърцата,
срещаме
сродна душа...
Дава живот на
картината,
оцветява гласа ни
и оставя
най-фините
щрихи,
заради които
и след години
обичаме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0