7.12.2006 г., 6:10

Запазена марка

710 0 8
Запазена марка

Всеки си има
запазена марка –
усмивката.
Тя грее в очите,
озарява лицето,
а след дъжд от сълзи
е слънце, преляло в дъга.
Когато години делят
срещите редки
тя е искрата на топлото,
отприщва потока
от спомени...
Чрез нея говори
гласът ни, отвътре,
когато, познали
зова на сърцата,
срещаме
сродна душа...
Дава живот на
картината,
оцветява гласа ни
и оставя
най-фините
щрихи,
заради които
и след години
обичаме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...