7 дек. 2006 г., 06:10

Запазена марка

712 0 8
Запазена марка

Всеки си има
запазена марка –
усмивката.
Тя грее в очите,
озарява лицето,
а след дъжд от сълзи
е слънце, преляло в дъга.
Когато години делят
срещите редки
тя е искрата на топлото,
отприщва потока
от спомени...
Чрез нея говори
гласът ни, отвътре,
когато, познали
зова на сърцата,
срещаме
сродна душа...
Дава живот на
картината,
оцветява гласа ни
и оставя
най-фините
щрихи,
заради които
и след години
обичаме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...