Запази ме във теб
Запази ме във теб
като дъх на небе,
като капка на цветето диво,
като дъжд сред поле,
като изгрев в очите,
като полъх от вятър игрива.
Запази ме във теб
като прелетен мах,
като буен поток сред гората,
като извора чист,
като приказен смях,
завладял те насред тишината.
Запази ме във теб
като птичи криле,
като мах на крило пеперуден,
като песен в нощта,
дето тихо преде
пак щурецът, от лято събуден.
Запази ме във теб
като лъч светлина,
като слънце в кръвта ти гореща,
като пръски вода,
като чудна дъга,
избуяла във нашите срещи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados
