8 мая 2010 г., 12:55

Запази ме във теб

1.5K 0 1

Запази ме във теб
като дъх на небе,
като капка на цветето диво,
като дъжд сред поле,
като изгрев в очите,
като полъх от вятър игрива.

Запази ме във теб
като прелетен мах,
като буен поток сред гората,
като извора чист,
като приказен смях,
завладял те насред тишината.

Запази ме във теб
като птичи криле,
като мах на крило пеперуден,
като песен в нощта,
дето тихо преде
пак щурецът, от лято събуден.

Запази ме във теб
като лъч светлина,
като слънце в кръвта ти гореща,
като пръски вода,
като чудна дъга,
избуяла във нашите срещи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...