ИнаКалина
523 11421
19 mar 2020, 7:36  

Запетая 

  Poesía
845 8 10

Седни да поговорим, не, не бързай...

Експресен залез днес ни е животът,

... а може би е изгрев непотърсен

и някъде усмихва ни се кротко.

Боли ме, друго питай... страшна врява...

Отново грачат дните като врани.

Кой огън вместо слънцето ни сгрява,

защо и пепел шепите избра ни..?

Ти за какво мечтаеш?... Знаем края –

разкъсана окръжност на екватора, 

Луната – безсловесна запетая,

дописва ни Земята безметафорно...

Подай дланта си, нежност да вчертая

като звезда с любов междупланетна.

А моята последна запетая

в началото сложи на пролет цветна.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
...приятели...Вселена...Болка няма!
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Poesía
Лъжичка лунен прах блести в кафето,
звездите захаросани мъфини.
Посядам с теб - виж ниско е небето,
да помълчим...И болката ще мине.
Говорихме - надълго и широко, ...
  655  7  8 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Цвете, Ангелче, благодаря ви!
  • Мечтаем да сме добре. Докато се усмихнем и , както казва човекът, се озъбим. Благодаря, за споделеното. Наде, да помълчим.
  • Топлина и надежда...
  • Хареса ми!
  • Страхотно!
  • Първо се зачудих дали е по-тъжно стихото, но щом краят ще стане начало се усмихнах Интересно е, хареса ми.
  • Неподправена красотица е това стихо 🌸
  • Говори Луната, Красе, с тих, сребърен глас...
  • Много е хубаво 🌷
  • „Животът започва там, където свършва страхът.“ Ошо .... , след запетаята.
    Никой не може да ни отнеме мечтите, ако не му позволим. Хареса ми, Краси!
Propuestas
: ??:??