ИнаКалина
499 11935
19.03.2020 г., 7:36 ч.  

Запетая 

  Поезия
753 8 10

Седни да поговорим, не, не бързай...

Експресен залез днес ни е животът,

... а може би е изгрев непотърсен

и някъде усмихва ни се кротко.

Боли ме, друго питай... страшна врява...

Отново грачат дните като врани.

Кой огън вместо слънцето ни сгрява,

защо и пепел шепите избра ни..?

Ти за какво мечтаеш?... Знаем края –

разкъсана окръжност на екватора, 

Луната – безсловесна запетая,

дописва ни Земята безметафорно...

Подай дланта си, нежност да вчертая

като звезда с любов междупланетна.

А моята последна запетая

в началото сложи на пролет цветна.

© Всички права запазени

Свързани произведения
...приятели...Вселена...Болка няма!
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия
Лъжичка лунен прах блести в кафето,
звездите захаросани мъфини.
Посядам с теб - виж ниско е небето,
да помълчим...И болката ще мине.
Говорихме - надълго и широко, ...
  590  7  9 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Цвете, Ангелче, благодаря ви!
  • Мечтаем да сме добре. Докато се усмихнем и , както казва човекът, се озъбим. Благодаря, за споделеното. Наде, да помълчим.
  • Топлина и надежда...
  • Хареса ми!
  • Страхотно!
  • Първо се зачудих дали е по-тъжно стихото, но щом краят ще стане начало се усмихнах Интересно е, хареса ми.
  • Неподправена красотица е това стихо 🌸
  • Говори Луната, Красе, с тих, сребърен глас...
  • Много е хубаво 🌷
  • „Животът започва там, където свършва страхът.“ Ошо .... , след запетаята.
    Никой не може да ни отнеме мечтите, ако не му позволим. Хареса ми, Краси!
Предложения
: ??:??