Запетая
Седни да поговорим, не, не бързай...
Експресен залез днес ни е животът,
... а може би е изгрев непотърсен
и някъде усмихва ни се кротко.
Боли ме, друго питай... страшна врява...
Отново грачат дните като врани.
Кой огън вместо слънцето ни сгрява,
защо и пепел шепите избра ни..?
Ти за какво мечтаеш?... Знаем края –
разкъсана окръжност на екватора,
Луната – безсловесна запетая,
дописва ни Земята безметафорно...
Подай дланта си, нежност да вчертая
като звезда с любов междупланетна.
А моята последна запетая
в началото сложи на пролет цветна.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
