24 ago 2025, 22:22

Заплаха

  Poesía » Civil
202 0 0

Във въздуха прозвънва меч,

надвисва яростна заплаха.

Свистят на злото страшните куршуми,

земята безуспешно крие своите рани.

Човешкото бледнее във душите

и все по-често звярът се събужда.

Летят ракети в мирната до скоро синева.

Избухват бомбите в душите ни,

макар че прицелът далеч не те са.

Жестокостта човека в нас убива.

Тя връща се стократно силна върху този,

в яростта си който злото породил е.

И всяка капка кръв пролята,

и всяко късче от разрушен дом

свидетелство са страшно

за нашето безсилие пред злото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Марулевска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...