Aug 24, 2025, 10:22 PM

Заплаха

  Poetry » Civic
203 0 0

Във въздуха прозвънва меч,

надвисва яростна заплаха.

Свистят на злото страшните куршуми,

земята безуспешно крие своите рани.

Човешкото бледнее във душите

и все по-често звярът се събужда.

Летят ракети в мирната до скоро синева.

Избухват бомбите в душите ни,

макар че прицелът далеч не те са.

Жестокостта човека в нас убива.

Тя връща се стократно силна върху този,

в яростта си който злото породил е.

И всяка капка кръв пролята,

и всяко късче от разрушен дом

свидетелство са страшно

за нашето безсилие пред злото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Марулевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...