Заплаха

Във въздуха прозвънва меч,

надвисва яростна заплаха.

Свистят на злото страшните куршуми,

земята безуспешно крие своите рани.

Човешкото бледнее във душите

и все по-често звярът се събужда.

Летят ракети в мирната до скоро синева.

Избухват бомбите в душите ни,

макар че прицелът далеч не те са.

Жестокостта човека в нас убива.

Тя връща се стократно силна върху този,

в яростта си който злото породил е.

И всяка капка кръв пролята,

и всяко късче от разрушен дом

свидетелство са страшно

за нашето безсилие пред злото.