Тя, истината, дали знае...
че няма вик измолен...
че няма стон престорен...
само сянка разкъсана -
нощ на мигове потъпкани
и стъпки, шепот, цвят скършени,
в дълга и вечна секунда.
И обходила суетно
очертанията смътни
на погледа ням в очите
и допира ласкав на ръцете,
в тъжния залез безцветен... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse