19 ago 2008, 9:33

Заплащане

Poesía » Filosófica

742 0 14

Тя, истината, дали знае...
че няма вик измолен...
че няма стон престорен...
само сянка разкъсана -
нощ на мигове потъпкани
и стъпки, шепот, цвят скършени,
в дълга и вечна секунда.
И обходила суетно
очертанията смътни
на погледа ням в очите
и допира ласкав на ръцете,
в тъжния залез безцветен...
Мисъл стъпките попива трезво
за миг, за два...
За пътища стотни
аз тръгвах, истина, към тебе
в света ти, изграден от хаоса,
исках да дам на живите
моята светлина, да си зависима -
от ръката, погалвала устните ми,
от душата - слънчева молитва
спускала се денем и нощем...
Тя, истината, дали знае...
че не всичко е за докосване...
че е истинска в незнанието си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

"Тя, истината, дали знае...
че не всичко е за докосване...
че е истинска в незнанието си..."

Усещането предопределя останалото...

2008-08-23T21:03:07+03:00
враната (Маргарита Василева)

О Тюркоазена...истината никога не е една и ние все я търсим...
с теб!!!

2008-08-20T07:18:19+03:00
EliTa (Ели)

докосващо...
в дълга и вечна секунда...
Браво, Мариола!

2008-08-19T17:30:56+03:00
Aneta_kz (Анета)

Замисли ме, Мариола...
Хареса ми. Много!
Поздрави!

2008-08-19T17:03:56+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

"Тя, истината, дали знае...
че не всичко е за докосване...
че е истинска в незнанието си..." - Прекрасно е!

2008-08-19T16:33:26+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0