тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Aug 19, 2008, 9:33 AM

Заплащане

746 0 14
Тя, истината, дали знае...
че няма вик измолен...
че няма стон престорен...
само сянка разкъсана -
нощ на мигове потъпкани
и стъпки, шепот, цвят скършени,
в дълга и вечна секунда.
И обходила суетно
очертанията смътни
на погледа ням  в очите
и допира ласкав на ръцете,
в тъжния залез безцветен...
Мисъл стъпките попива трезво
за миг, за два...
За пътища стотни
аз тръгвах, истина, към тебе
в света ти, изграден от хаоса,
исках да дам на живите
моята светлина, да си зависима -
от ръката, погалвала устните ми,
от душата - слънчева молитва
спускала се денем и нощем...
Тя, истината, дали знае...
че не всичко е за докосване...
че е истинска в незнанието си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Тя, истината, дали знае...
    че не всичко е за докосване...
    че е истинска в незнанието си..."

    Усещането предопределя останалото...
  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    О Тюркоазена...истината никога не е една и ние все я търсим...
    с теб!!!
  • EliTa (Ели)
    EliTa (Ели)
    докосващо...
    в дълга и вечна секунда...
    Браво, Мариола!
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Замисли ме, Мариола...
    Хареса ми. Много!
    Поздрави!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    "Тя, истината, дали знае...
    че не всичко е за докосване...
    че е истинска в незнанието си..." - Прекрасно е!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0