Тя, истината, дали знае...
че няма вик измолен...
че няма стон престорен...
само сянка разкъсана -
нощ на мигове потъпкани
и стъпки, шепот, цвят скършени,
в дълга и вечна секунда.
И обходила суетно
очертанията смътни
на погледа ням в очите
и допира ласкав на ръцете,
в тъжния залез безцветен... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up