ruba (Руми Бакърджиева)
24 316

19 may 2012, 1:28

Започна да се съмва

Poesía » Otra

719 1 6

към майка ми

Започна да се съмва...

Погледни!

От мрака нищо няма да остане.

Ще видиш Смисъл!

Просто потърпи...

Макар и бавно - се развиделява...

И раната зараства -

не кърви.

Усеща се надежда

в теготата!

Усмихваш се...

И вече не боли!

Сам Бог за нас

е слязъл на земята!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ruba (Руми Бакърджиева)

Много ви благодаря!

2018-06-20T18:21:28+03:00
nakonakov (Нако Наков)

Сложих в любими... наистина много ми хареса!

2018-06-20T10:09:07+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Благодаря!

2018-06-20T09:44:51+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ти, Сиси!

2012-05-23T12:34:46+03:00
sisidara (Сиси)

Случайно видях коментара ти.
Всъщност в стиха има много мъдрост!
След мрака наистина идва Светлината, но е нужно търпение.
Бог наистина слиза, но когато Той прецени, че сме готови и заслужаваме.
Дано правилно съм разтълкувала стиха.
Определено ми хареса!!!
С малко думи си казала много.
Поздравявам те, Руми!

2012-05-22T16:47:40+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0