ruba (Руми Бакърджиева)
24 316

19 may 2012, 1:28

Започна да се съмва

Poesía » Otra

714 1 6

към майка ми

Започна да се съмва...

Погледни!

От мрака нищо няма да остане.

Ще видиш Смисъл!

Просто потърпи...

Макар и бавно - се развиделява...

И раната зараства -

не кърви.

Усеща се надежда

в теготата!

Усмихваш се...

И вече не боли!

Сам Бог за нас

е слязъл на земята!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ruba (Руми Бакърджиева)

Много ви благодаря!

2018-06-20T18:21:28+03:00
nakonakov (Нако Наков)

Сложих в любими... наистина много ми хареса!

2018-06-20T10:09:07+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Благодаря!

2018-06-20T09:44:51+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ти, Сиси!

2012-05-23T12:34:46+03:00
sisidara (Сиси)

Случайно видях коментара ти.
Всъщност в стиха има много мъдрост!
След мрака наистина идва Светлината, но е нужно търпение.
Бог наистина слиза, но когато Той прецени, че сме готови и заслужаваме.
Дано правилно съм разтълкувала стиха.
Определено ми хареса!!!
С малко думи си казала много.
Поздравявам те, Руми!

2012-05-22T16:47:40+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0