ruba (Руми Бакърджиева)
24 316

19.05.2012 г., 1:28

Започна да се съмва

Поезия » Друга

707 1 6

към майка ми

Започна да се съмва...

Погледни!

От мрака нищо няма да остане.

Ще видиш Смисъл!

Просто потърпи...

Макар и бавно - се развиделява...

И раната зараства -

не кърви.

Усеща се надежда

в теготата!

Усмихваш се...

И вече не боли!

Сам Бог за нас

е слязъл на земята!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ruba (Руми Бакърджиева)

Много ви благодаря!

2018-06-20T18:21:28+03:00
nakonakov (Нако Наков)

Сложих в любими... наистина много ми хареса!

2018-06-20T10:09:07+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Благодаря!

2018-06-20T09:44:51+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ти, Сиси!

2012-05-23T12:34:46+03:00
sisidara (Сиси)

Случайно видях коментара ти.
Всъщност в стиха има много мъдрост!
След мрака наистина идва Светлината, но е нужно търпение.
Бог наистина слиза, но когато Той прецени, че сме готови и заслужаваме.
Дано правилно съм разтълкувала стиха.
Определено ми хареса!!!
С малко думи си казала много.
Поздравявам те, Руми!

2012-05-22T16:47:40+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0