към майка ми
Започна да се съмва...
Погледни!
От мрака нищо няма да остане.
Ще видиш Смисъл!
Просто потърпи...
Макар и бавно - се развиделява...
И раната зараства -
не кърви.
Усеща се надежда
в теготата!
Усмихваш се...
И вече не боли!
Сам Бог за нас
е слязъл на земята!!!
© Руми Бакърджиева Всички права запазени