ruba (Руми Бакърджиева)
24 316

May 19, 2012, 1:28 AM

Започна да се съмва

Poetry » Other

712 1 6

към майка ми

Започна да се съмва...

Погледни!

От мрака нищо няма да остане.

Ще видиш Смисъл!

Просто потърпи...

Макар и бавно - се развиделява...

И раната зараства -

не кърви.

Усеща се надежда

в теготата!

Усмихваш се...

И вече не боли!

Сам Бог за нас

е слязъл на земята!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ruba (Руми Бакърджиева)

Много ви благодаря!

2018-06-20T18:21:28+03:00
nakonakov (Нако Наков)

Сложих в любими... наистина много ми хареса!

2018-06-20T10:09:07+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Благодаря!

2018-06-20T09:44:51+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ти, Сиси!

2012-05-23T12:34:46+03:00
sisidara (Сиси)

Случайно видях коментара ти.
Всъщност в стиха има много мъдрост!
След мрака наистина идва Светлината, но е нужно търпение.
Бог наистина слиза, но когато Той прецени, че сме готови и заслужаваме.
Дано правилно съм разтълкувала стиха.
Определено ми хареса!!!
С малко думи си казала много.
Поздравявам те, Руми!

2012-05-22T16:47:40+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0