ruba (Руми Бакърджиева)
24 316

May 19, 2012, 1:28 AM

Започна да се съмва

Poetry » Other

713 1 6

към майка ми

Започна да се съмва...

Погледни!

От мрака нищо няма да остане.

Ще видиш Смисъл!

Просто потърпи...

Макар и бавно - се развиделява...

И раната зараства -

не кърви.

Усеща се надежда

в теготата!

Усмихваш се...

И вече не боли!

Сам Бог за нас

е слязъл на земята!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ruba (Руми Бакърджиева)

Много ви благодаря!

2018-06-20T18:21:28+03:00
nakonakov (Нако Наков)

Сложих в любими... наистина много ми хареса!

2018-06-20T10:09:07+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Благодаря!

2018-06-20T09:44:51+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря ти, Сиси!

2012-05-23T12:34:46+03:00
sisidara (Сиси)

Случайно видях коментара ти.
Всъщност в стиха има много мъдрост!
След мрака наистина идва Светлината, но е нужно търпение.
Бог наистина слиза, но когато Той прецени, че сме готови и заслужаваме.
Дано правилно съм разтълкувала стиха.
Определено ми хареса!!!
С малко думи си казала много.
Поздравявам те, Руми!

2012-05-22T16:47:40+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0