16 mar 2007, 16:09

Заповядай в моята душа!

  Poesía
1.6K 0 5

Заповядай в моята душа!
Каня те прага да пристъпиш
и със тихи стъпки по килима
до камината да стигнеш ти
и на фотьойла да се настаниш.
После с поглед любопитен
цялата да я огледаш,
по перваза пръсти да прокараш,
уханието на лайка да усетиш,
припукващия огън ти да чуеш
и да видиш неговата светлина.

Черна котка тук разхожда се.
Ще потрепери и ще скочи в скута ти.
Интуиция нарича се.
Хареса те. И с поглед каза ми,
че мога да ти се доверя,
ключ от вратата да ти поверя.

Папагалче в клетката до прага
крилете пъстри ще разпери,
песен звънка ще се понесе,
като слънчев лъч през утринно небе
тишината ще пробие,
до мене за да стигне
и да ми връхне смелост да ти кажа:
"Ти добре дошъл си. Заповядай пак
във моята душа." Приятел си,
усетих го. И даже
следващия път тайна ще ти споделя...

Ела пак, когато пожелаеш,
заповядай в моята душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неизвестна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • в твоята душа ние ще пируваме
    в твоята душа ние ще лудаваме
    в твоята душа ще намерим смирение
    с твоята душа ще получим просветление
    не! не спирай и пиши ни ти
    дарявай ни със светли и хубави неща
    някой ден те при теб ще се върнат
    и с обич теб от нас ще прегърнат
    знай далеч не е мигът в който
    щастие с душата ти ще се обвие
    и тръпка нежна завеки сърцето ще разкрие...

    прекрасно беше... благодаря ти


  • хубава душа
  • Хубав стих,хареса ми!!!
  • Welcome home (sanatorium)

    Да, Силви! Отново представяне на висота...отново, така както ти пожелавам да бъде и напре
  • Хубав стих!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...