Mar 16, 2007, 4:09 PM

Заповядай в моята душа!

  Poetry
1.6K 0 5

Заповядай в моята душа!
Каня те прага да пристъпиш
и със тихи стъпки по килима
до камината да стигнеш ти
и на фотьойла да се настаниш.
После с поглед любопитен
цялата да я огледаш,
по перваза пръсти да прокараш,
уханието на лайка да усетиш,
припукващия огън ти да чуеш
и да видиш неговата светлина.

Черна котка тук разхожда се.
Ще потрепери и ще скочи в скута ти.
Интуиция нарича се.
Хареса те. И с поглед каза ми,
че мога да ти се доверя,
ключ от вратата да ти поверя.

Папагалче в клетката до прага
крилете пъстри ще разпери,
песен звънка ще се понесе,
като слънчев лъч през утринно небе
тишината ще пробие,
до мене за да стигне
и да ми връхне смелост да ти кажа:
"Ти добре дошъл си. Заповядай пак
във моята душа." Приятел си,
усетих го. И даже
следващия път тайна ще ти споделя...

Ела пак, когато пожелаеш,
заповядай в моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неизвестна All rights reserved.

Comments

Comments

  • в твоята душа ние ще пируваме
    в твоята душа ние ще лудаваме
    в твоята душа ще намерим смирение
    с твоята душа ще получим просветление
    не! не спирай и пиши ни ти
    дарявай ни със светли и хубави неща
    някой ден те при теб ще се върнат
    и с обич теб от нас ще прегърнат
    знай далеч не е мигът в който
    щастие с душата ти ще се обвие
    и тръпка нежна завеки сърцето ще разкрие...

    прекрасно беше... благодаря ти


  • хубава душа
  • Хубав стих,хареса ми!!!
  • Welcome home (sanatorium)

    Да, Силви! Отново представяне на висота...отново, така както ти пожелавам да бъде и напре
  • Хубав стих!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...