16 мар. 2007 г., 16:09

Заповядай в моята душа!

1.6K 0 5

Заповядай в моята душа!
Каня те прага да пристъпиш
и със тихи стъпки по килима
до камината да стигнеш ти
и на фотьойла да се настаниш.
После с поглед любопитен
цялата да я огледаш,
по перваза пръсти да прокараш,
уханието на лайка да усетиш,
припукващия огън ти да чуеш
и да видиш неговата светлина.

Черна котка тук разхожда се.
Ще потрепери и ще скочи в скута ти.
Интуиция нарича се.
Хареса те. И с поглед каза ми,
че мога да ти се доверя,
ключ от вратата да ти поверя.

Папагалче в клетката до прага
крилете пъстри ще разпери,
песен звънка ще се понесе,
като слънчев лъч през утринно небе
тишината ще пробие,
до мене за да стигне
и да ми връхне смелост да ти кажа:
"Ти добре дошъл си. Заповядай пак
във моята душа." Приятел си,
усетих го. И даже
следващия път тайна ще ти споделя...

Ела пак, когато пожелаеш,
заповядай в моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неизвестна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • в твоята душа ние ще пируваме
    в твоята душа ние ще лудаваме
    в твоята душа ще намерим смирение
    с твоята душа ще получим просветление
    не! не спирай и пиши ни ти
    дарявай ни със светли и хубави неща
    някой ден те при теб ще се върнат
    и с обич теб от нас ще прегърнат
    знай далеч не е мигът в който
    щастие с душата ти ще се обвие
    и тръпка нежна завеки сърцето ще разкрие...

    прекрасно беше... благодаря ти


  • хубава душа
  • Хубав стих,хареса ми!!!
  • Welcome home (sanatorium)

    Да, Силви! Отново представяне на висота...отново, така както ти пожелавам да бъде и напре
  • Хубав стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...